ПОЗАТВЪРДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАТВЪРДЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; позатвърдѐя, ‑ѐеш, мин. св. позатвърдя̀х, прич. мин. св. деят. позатвърдя̀л, ‑а, ‑о, мн. позатвърдѐли, св., непрех. Затвърдявам¹ малко, леко; повтвърдявам се. Циментът вече позатвърдя.

ПОЗАТВЪРДЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; позатвърдя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Затвърдявам² малко, леко. Позатвърдихме позициите си. позатвърдявам се, позатвърдя се страд.

ПОЗАТВЪРДЯ̀ВАМ СЕ несв.; позатвърдя̀ се св., непрех. Затвърдявам се малко, леко. У него се позатвърди убеждението, че тя е виновна.