ПОЗАТЛЪСТЯ̀ВАМ

ПОЗАТЛЪСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позатлъстѐя, ‑ѐеш, мин. св. позатлъстя̀х, прич. мин. св. деят. позатлъстя̀л, ‑а, ‑о, мн. позатлъстѐли, св., непрех. Затлъстявам1 малко. Аз помня вуйчо от времето след войните. Тогава той беше ръководител на местния читалищен театър, беше позатлъстял, косата му беше силно оредяла. П. Незнакомов, БЧ, 111. — Сърцето му е болно — каза замислено Петър. — Боли ме, кай, сърцето, та ще видим какво ще се прави. Не ми дават докторите вече да пия, рече. Режим трябвало да се пази. Позатлъстял ми се видя. Кл. Цачев, ГЗ, 68. Само голямата му сестра, позатлъстяла и спокойна, с вече поувяхващи и малко отпуснати като на бащата бузи, го посрещна сърдечно и без каквото и да било предубеждение. Г. Караславов, ОХ, 257-258. Щом започна да не се ограничавам и да ям нормално и позатлъстявам.

Списък на думите по буква