ПОЗАТУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАТУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; позату̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Затулвам малко, отчасти. Ако не бяха дръвчетата по дворовете, които позатулваха и засенчваха постройките, можеше да се преброят къщите и кошарите до една. Кр. Григоров, ТГ, 32. На другия ден Дели Миндо отиде в кошарата си, насече клонак, позатули изтърбушената напусната колиба. Ив. Гайдаров, ДЧ, 85-86. Целта ми беше да преминем край една .. нива, която беше засадена с картофи .. Издялахме си по една дървена кама и започнахме да ровим купчините. Не само че напълнихме раниците, но и позатулихме доста в корените на огромния бук. В. Турийски, 68. С бързи подшушвания, на тогоз, оногоз,.. с насъсквания, то обръщаше в движение цялата тълпа.. Уплаших се, нахлупих калпака си, позатулих бялата си брада и, бежте крака да бягаме. Ил. Блъсков, КУ, 67. позатулвам се, позатуля се страд.

ПОЗАТУ̀ЛВАМ СЕ несв.; позату̀ля се св., непрех. Обикн. с предл. зад. Затулвам се малко, отчасти. Рада се позатули зад гърба на Въла, .. отчупи половината от парчето, що държеше у ръце, .. и го подаде на Лила! М. Георгиев, Избр. разк., 82. Него [Миньо] ние не само обичахме и радвахме му се, кога

дойде, защото ни носеше армаган — дини, любеници и други овощия. Но като деца не можехме да се въздържим, .. ние ще се позатулим да ни не чуят и ще си изкажехме това, що ни бе присърце да го подгаврим. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23. "Чакай, рекох на Никола, догде не са ни съзрели да видим какви са", и се позатулихме зад едно дърво. Ив. Докторов, ЗД, 80.