ПОЗАХИТРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАХИТРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позахитрѐя, ‑ѐеш, мин. св. позахитря̀х, прич. мин. св. деят. позахитря̀л, ‑а, ‑о, мн. позахитрѐли, св., непрех. Разг. Захитрявам малко. Считаме за нужно сега да са отправим към сегашните майки и да им напомним някои от главните длъжности, които имат към децата си, когато тези последните са малко попораснали и позахитрели. У, 1871, бр. 19, 297.