ПОЗАХЛАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАХЛАДЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; позахладѐя, ‑ѐеш, мин. св. позахладя̀х, прич. мин. св. деят. позахладя̀л, ‑а, ‑о, мн. позахладѐли и (диал.) позахладя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. 1. За време, част от денонощието, въздух и др. — захладявам1 леко, малко; позахладявам се, позахладнявам, позахладнявам се, позахлаждам1, позастудявам, позастудявам се.
2. Само безл. позахладява, позахладее и позахлади. Захладява леко, малко; позахладява се, позахладнява, позахладнява се, позахлажда, позахлажда се, позастудява, позастудява се. Когато майка му слагаше пуловера в куфарчето, казваше: "Ще се пазиш, чу ли? Като позахладее, няма да смъкваш вълненото от гърба си". Б. Болгар, Б, 345-346. Щом позахладя, изсвири с татарския рог, който му остана от боя при тинестата рекичка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 387. — Не ти ли е студено? Като че позахладя. Б. Болгар, Б, 115.
ПОЗАХЛАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; позахладѐя се и позахладя̀ се св., непрех. 1. Позахладявам1; позахладнявам, позахладнявам се, позахлаждам1, позахлаждам се, позастудявам, позастудявам се. Въздухът се позахладява. △ Дните вече се позахладиха. △ Надвечер времето се позахладя.
2.Само безл. позахладява се, позахладее се, позахлади се. Позахладява; позахладнява, позахладнява се, позахлажда, позахлажда се, позастудява, позастудява се. Тя оставяше свекъра си да подремне и щом се позахладеше, отиваше при него, загръщаше го и го извеждаше на чардачето, да се поизправи, да си поеме дъх. Г. Караславов, ОХ III, 140. Къде ли се бавят още тия агалари? Няма да тръгнат те по тоя пек, няма... Ще чакат да се позахлади и защо ли ще бързат агите? Д. Талев, И, 339. Знайно е, че овчарите лете по пладне .. запладняват стадата си под сенки, де ги държат доде ся позахлади. Г. С. Раковски, БС I, 163.