ПОЗАЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАЧУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позачу̀я, ‑у̀еш, мин. св. позачу̀х, прич. мин. страд. позачу̀т, св., прех. Остар. и диал. 1. Зачувам1, дочувам някакъв звук слабо, обикн. отдалеч; подочувам. Един само Ангел можал да ся добие до близкий шумак и да ся утули в храстето.. Тамо той позачул шум. С. Радулов, НД (превод), 109. Веднаж, като ся приближавала до ония развалини, тя позачула жален вой.. Агнеса отишла към оно място, откъде ся чул вой. С. Радулов, ГМП (превод), 125.
2. Зачувам1, дочувам, научавам отчасти по слух за нещо; подочувам. Забутани в мрака на робството и разделени с китайски стени от европейския живот и цивилизация, .. ние рядко и много късно позачувахме нещо за тях. Ив. Вазов, ДЮ, 100. Само един от тях потвърди думите на поп Ангел, .. но неговите показания не можеха да имат особено значение, защото не беше присъствувал на вечерното събрание и знаеше само откъслечни работи по това, що беше позачул от нас и от други. К. Величков, ПССъч. I, 118. Виждам, че Петко не е можел да задържи тайните си. Нека е; понеже вече позачухте нещо, аз ща сам да ви разкажа всичко. П. Бобеков, БВК (побълг.), 49.
ПОЗАЧУ̀ВАМ СЕ несв.; позачу̀я се св., непрех. Остар. и диал. 1. За звук, шум и под. — зачувам се, дочувам се малко, слабо, от време на време; подочувам се. Няколко пъти се позачул отзив от тропот на коне в гората. Ст. Ботьов, К (превод), 93. Веселбата е в захващанието си; позачуват са тук-там викове и провикване. Ил. Блъсков, ЗК, 170-171. Дружина вярна сговорна / я слушайте послушайте / що ми са гласец позачу. Нар. пес., СбНУ XXVI, 116.
2. За слух и под. — зачувам се, дочувам се малко, слабо; подочувам се. Той нарочно бил дошъл в Одеса.. Вероятно, че това се е позачуло и е дало рождение на мълвата за някакъв си уралец. Ив. Вазов, Съч. VI, 142. позачува се, позачуе се безл. Позачу се, че гостите идат.