ПОЗАЧУДЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАЧУ̀ДЕНО. Нареч. от позачуден; поучудено. Първата дума на Милена беше за Стояна: виждал ли се е скоро със Стояна.. Войникът я изгледа позачудено. Ив. Вазов, Съч. VII, 110. — За мене ли? Какво за мене? — запитала малко позачудено Неда. Т. Влайков, Съч. II, 268. На село комай заваля. Старият се изправя, доближава прозореца. Очите му гледат съживено, позачудено. С. Северняк, ВСД, 76. — Другарю техник, колко ще взема днес? — .. Девойката го погледна позачудено и му отвърна: — Колкото си изработил. Н. Каралиева, Н, 160.