ПОЗВОЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗВОЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Даване право да се извърши нещо; съгласие, разрешение. Станев запуши папироска, след като мълчаливо поиска позволението на Любица. Ив. Вазов, Н, 29. С позволението на притежателката на тия писма, аз ще приведа изцяло две за пример. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 211. Влязох в женското училище в С-в [Свищов], девойките учат свещена история, взех от учителката позволение да ги попитам нещо и попитах ги най-лесни неща. Н. Бончев, Съч. I, 68. ^● С притеж. местоим. ваш. При обръщение — като формула за учтивост при искане да се направи нещо. — Вий разбирате френски, господине, да? Боже мой, колко ми е драго, че ще разберете туй, което искам да ви разкажа, с ваше позволение. А. Константинов, Съч. I, 135. Глаушев продължи: — Тука не е за вас.. Сега, на първо време, ще сте у Бенкови — посочи той Андрея Бенков. — Докато ви намерим постоянно жилище. Е хайде, там ще ви заведем, с ваше позволение. Д. Талев, ПК, 187. Аз съм твърде покорна слугиня на господина кир Лулча, но ..,

с вашето позволение, няма да ся оженя с него. М. Балабанов, С (побълг.), 37-38. Понеже вий, тейко, не щете да ги придружите, то, с ваше позволение, да ида аз да ги придружа. М. Балабанов, С (побълг.), 119.

2. Остар. Позволително, разрешително. Немаше да ми избега този път така бех го хванал, ама той ми извади едно писмо с печата на Организацията и подписано от господин Орловски.. Тогай аз му дадох път пущих го от ръцете си щом има такова позволение. Д. Талев, ГЧ, 152. Вие, безумни, се отлъчвате от стадото. Венчали сте се без позволение от общината, от църквата. Д. Талев, ЖС, 79. Корабленачалникът е длъжен още да има на корабя си .. VII./ Позволението за отплуването, сиреч морския пашпорт. ДЗОИ I (превод), 273. Аз зех едно шестмесечно позволение и си отидох у дома. Ч, 1875, бр. 2, 85.

— С. Врачански, Неделник, 1806.