ПОЗВОЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗВОЛЀНО нареч. С гл. съм, изглеждам, вижда ми се и др. в 3 л. ед. а) За означаване, че нещо се допуска, за нещо има позволение, разрешение. Славинов се отдели от него и се залюшка из улицата. .. — Добре си е посръбнал господинът!.. Нищо, на Бъдни вечер е позволено! К. Петканов, В, 114. Улицата е постлана с глечосани туфли и не е позволено да се ходи по нея с коне и кола. Т. Икономов, ЧПГ, 93. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че някой има позволение, получава разрешение за нещо. То нека ми е позволено да дам портретите и на други още някои деятели от въстанието. З. Стоянов, ЗБВ III, 259.