ПОЗВОЛЍТЕЛЕН

ПОЗВОЛЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Остар. Обикн. за документ — който позволява, с който нещо се позволява; разрешителен. Той бе отстъпил: още за генералната репетиция изпрати на Лора Каравелова позволителна бележка и се почувствува след това поласкан от похвалната ѝ преценка. М. Кремен, РЯ, 562. Аз си взех позволителен билет от г. прокурора и се упътих към Черната джамия да посетя господина Петка Каравелова. А. Константинов, Съч. I, 20. От тях най-величествена е онази смирена фигура .. — в която Освободителят е представен нещо като просяк, спрян гологлав на някой кръстопът с позволителен за просия лист в ръка и готов да зашепне: "Едно петаче, господине". П. П. Славейков, Съч. VI (2), 380. Чл. 2.

2. Остар. Позволен. Да не ви ся свиди да разносите и за умерени и позволителни наслаждения за себе и за ония, които имат с вас сношение. С. Радулов, НД (превод), 46. Това истото би ся случвало и в человеческите общества, ако би можел всякий да прави онова, което ся чини нему добро. Затова е било твърде умно да ся отреди един път за всякога по правила .., что е добро и что не е добро .., что е и что не е позволително. С. Радулов, НД (превод), 54.

3. Като същ. позволително ср. Адм. Писмен документ, с който се разрешава, дава се право за извършването на нещо; разрешително. — Ами горският? С новия горски какво да правим? .. Само току ходи край колибите и заглежда. "Без позволително веке и един остен, каже, няма да ви дам да отсечете!". П. Здравков, НД, 119. — Ето — викам — позволителното — и му показвам рибарската си карта. Ст, 1968, бр. 1181, 3. Баща ми се канеше да си купи една мечкарка... Като рекоха: ти не си турчин, дай си позволителното. Ст. Дичев, ЗС II, 145. И подадат заявленията си със следните документи: 1. Училищно свидетелство .. 5. Позволително от родителите или настойниците им, че са съгласни да следват. БД, 19091 бр. 13, 1.

Списък на думите по буква