ПОЗВЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗВЪ̀НВАМ¹, ‑аш, несв.; позвъ̀нна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Издавам звън, звънвам малко, кратко време; позвънявам¹. Пламъкът лизна вършините. Мократа глина, с която беше измазан куполът на пещта, задимя и се чу как вътре, намествайки се, позвъннаха глинените съдове. Ив. Давидков, КХ, 14.

2. Само несв. Звънвам малко от време на време; позвънявам¹. Струваше ми се, че чувам как от тежкия тътен позвънват епруветките и колбите в белите лаборатории. Л. Стефанова, ВМД, 63. При всеки изстрел разбитите стъкла на прозореца тревожно позвънваха. П. Вежинов, НС, 105. На перона е шумно, мелодично позвънва камбанката, всеки миг може да пристигне обедният влак от София. Н. Тихолов, ДКД, 194.

ПОЗВЪ̀НВАМ², ‑аш, несв.; позвъ̀нна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Рядко. Правя да звънне малко, за кратко време или понякога, от време на време някакъв предмет, обикн. звънец или механизъм, устройство. Тако попипваше лъскавите дръжки на кормилото, позвънваше със звънчето,.. и се хвалеше. Кр. Григоров, Р, 188. А той се завираше с някоя книжка в кухнята, където майка му позвънваше с чиниите в умивалника. П. Вежинов, НБК, 52.