ПОЗВЪНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗВЪ̀НВАНЕ
ПОЗВЪ̀НВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от позвънвам1; позвъняване1. Макар че беше такава тишина, струваше ми се, че долавях шумоленето на гората, чуруликането на пойните птички, позвънването на звънци и хлопатари. Кр. Григоров, ОНУ, 120.