ПОЗВЪНЯ̀ВАМ

ПОЗВЪНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; позвъня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. позвъня̀л, ‑а, ‑о, мн. позвънѐли, св., непрех. 1. Само несв. Издавам звън, звъня, звънвам малко, кратко време, от време на време; позвънвам1. Леко позвъняваха хлопатарите на стадо. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Хубава бе, когато отиваше на вода и белите бакъри .. се олюляваха на рамото, позвъняваха и блестяха на слънцето. БР, 1931, кн. 4-5, 125.

2. Звъня, звънвам неочаквано, изведнъж; прозвънявам, иззвънявам. Вратата се хлопна и звънчето неспокойно, тревожно позвъня. Д. Спространов, С, 120. Тъкмо влизам в стаята и телефонът позвънява.

ПОЗВЪНЯ̀ВАМ

ПОЗВЪНЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; позвъня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх и ‑я̀х, прич. мин. св. деят. позвънѝл и позвъня̀л, ‑а, ‑о, мн. позвънѐли, св., непрех. 1. Звъня, звънвам на звънец или по телефона веднъж. Тя слиза от файтона,

изтичва към входа и позвънява. М. Кремен, РЯ, 610. Лина се спря пред вратата на високото пряснобоядисано здание и позвъни нервно три пъти. М. Грубешлиева, ПП, 234. Методи влезе в стаята си .. Запали цигара и без да се обади никому, без да позвъни за кафе, излезе. М. Грубешлиева, ПП, 234. Заслужаваше ли да влезе само за да ѝ напомни, че тази вечер министър-председателят ще говори по телевизията? Наверно ще е по-тактично да ѝ позвъни по телефона или да прати бележка по лакея. Б. Йосифов, БЧМ, 13. Когато наставницата зема звънчето и позвъни веднаж, то сичките ученички станаха от своите места. Знан., 1875, бр. 19, 299.

2. Звъня на звънец или по телефона известно време или малко по-продължително. Не му отваряй, нека позвъни още малко.Ще позвъни, пък ще си отиде, няма да чака цял ден на звънеца.

3. Обаждам се по телефона; телефонирам, звънвам2. Явило се синчето на конкурсен изпит.. "Позвъни на този и този, поразтичай се малко, егоист такъв, съдбата на родното ти дете се решава..." П. Незнакомов, СМ, 43. Нищо чудно Надя да ми позвъни утре, за да ми се извинява или да ме пита защо съм се разсърдил! Пък може и да е звъняла следобед в редакцията. Л. Дилов, Т, 124. Дотичаха хора. Вдигнаха ранения; изнесоха го навън. Някой беше позвънил и в участъка. Приставът и неколцина полицаи пресрещнаха убиеца още на вратата. Г. Райчев, ЗК, 202. // Набирам, избирам номер по телефона, за да разговарям с някого; звъня2, звънвам2. Позвъних в министерството. Телефонът се оказа зает. СбСт, 351. позвънява се, позвъни се безл. Позвъня се. Не точно така, както Домна и Христофор се бяха уговорили — късо, отсечено, — а малко по-настойчиво. Б. Болгар, Б, 51. Позвъни се три пъти едно след друго. Л. Михайлова, Ж, 124. По телефона се позвъни отново.

Списък на думите по буква