ПОЗДРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЗДРАВ м. 1. Пожелание към някого за здраве, щастие, успех. Не забравяйте да предадете на госпожица сестра ви моите сърдечни поздрави. К. Петканов, В, 28. Снаха ми Танка ви е крайно признателна за поздрава и чувствата, що изказвате. Ив. Вазов, ПЕМ, 42. Попадията тръгнала за Рилския манастир, писмо ми изпраща да ида на гарата да ми поднесе поздрави от село. Чудомир, Избр. пр, 186-187. С поздрав: твоя дъщеря / Долорес Мария Гойя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 126. "Лѝбе, у̀бава Милѝно, / не пра̀щай, лѝбе, по̀здрави, / по̀здрави, лѝбе, сърдѐчни — / не ща̀ ги, лѝбе, приѐма, / приѐма, лѝбе посрѐшна, / посрѐшна, лѝбе, изпра̀та!" Нар. пес., СбНУ 46, 93.

2. Жест като кимане с глава, сваляне на шапка, отдаване на чест, помахване с ръка и др. за израз на почит, уважение. Всички дечурлига му сваляхме шапка, когато го видим. Пък и той беше тъй внимателен към нас, така учтиво и ласкаво отвръщаше на поздравите ни, че дори когато минаваше надалеч, ние притичвахме към него да го поздравим. П. Славински, МСК, 50. Сега обаче той [глухонемият] беше се променил — като срещнеше някого, кимаше за поздрав, не мучеше и не се сърдеше, когато забелязваше воловарчетата да тарашуват из извора за някой хвърлен лев. Г. Караславов, СИ, 60-61. — Браво, юнаци! — приближи Раковски към тях и махна с ръка за поздрав, радостен, че младежите пееха по съчинените някога от него стихове. Ст. Дичев, ЗС, 211. [Ханъмите] често им пращаха [на славеите] поздрави, като си целуваха белите нежни пръсти. Ц. Гинчев, ГК, 18.

3. Словесна формула с благопожелание като: добър ден, добро утро, добър вечер, добра среща, добър път, здравей, здравейте и под., която се използва като проява на учтивост, добро възпитание при среща с познати, с по-възрастни хора, по-високостоящи и др. — Добър ден — поздрави той небрежно, приятелски, .. Станка не знаеше да отговори ли на поздрава, или да не отговаря. Г. Караславов, ОХ, 39. Най-простий селянин, българин, кога иде в града и ся представи пред някого си богатаго българина, отхож‑

да със смелост и дързост като пред равнаго си съседа и брата; и като му отдаде обичливий поздрав: добро утро или добър ден, сяда без да го поканят и почва да ся разговаря свободно и да пита: как сте, живо и здраво? и проч. Г. С. Раковски, П I, 30. // Поздравление (в1 знач.). — Христос възкресе, Велико! Димо, сякаш този поздрав чакаше, спря се. К. Петканов, МЗК, 149. Те [момичетата] мислят, че думите означават любезен български поздрав, с който ни пожелават да се забавляваме добре. Д. Димов, Т, 553.