ПОЗЕЛЕНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗЕЛЕНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. позеленѐли. Прич. мин. св. деят. от позеленея като прил. 1. Който е станал зелен, който е добил зелен или зеленикав цвят. Зад големия блок има покриви, само покриви с островчета мръсен сняг и над всички — позеленелите кубета на "Александър Невски". Защо ли не ги позлатят пак? Л. Михайлова, Ж, 137. Двама цигани се запретнаха да подковават селските коне, .. а калайджията, дошъл също с инструментите си, започна да търка .. позеленелите и очукани домашни съдове. К. Калчев, СР, 30. Това беше стара кула, превърната от турците в часовник с тежки каменни стени,.. с позеленял цинков покрив и на горнята част широки отверстия, дето се виждаше висящата камбана. Д. Немиров, Д №9, 42.

2. За човек, лице на човек — който е със зеленикав оттенък поради силен гняв, студ и под. Той [наместникът] стоеше там с позеленяло лице и макар нищо да не каза, нито се помръдна, стоеше там като живо предизвикателство. Д. Талев, ЖС, 421.