ПО̀ЗИВЧЕ

ПО̀ЗИВЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от позив (във 2 знач.). Виж, позивчета да разхвърлям, да разправям на хората да не дават наряди, това може да стане. Х. Русев, ПС, 172. Войниците се биеха без дух и воля. Сред тях се шушукаше, малки позивчета са оставяха тук и там, а в офицерските землянки се подхвърляха бележки, че фронтът ще бъде напуснат, ако войната не свърши на определена дата. Сб??СЕП, 110.

Списък на думите по буква