ПОЗЍРАМ

ПОЗЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. 1. Стоя в някакво положение, поза като модел при рисуване, моделиране или като обект на фотографиране. Аз непрекъснато носех тефтерче от рисувателни листове и често карах приятелите си да ми позират. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 135. Боян Тенев не се възпротиви, когато той [художникът], поразен от красотата на жена му, я помоли да му позира. М. Грубешлиева, ПП, 74-75. Позираше [Катерина] гола пред всички, но от мене се свенеше, молеше ме да заставам така, че да я рисувам в гръб. Б. Болгар, ОП, 129. Това е единственият подсъдим, който ще се усмихва на съдиите и публиката и ще позира с подчертано удоволствие пред кинокамерите и фотоапаратите. Н. Христозов, ПД, 68.

2. Прен. Държа се неестествено, превзето, с цел да се харесам, да се представя за нещо повече от това, което съм. Младите хора пиеха буйно и приказваха буйно. Те си разменяха остроти и говореха с полудуми, така както си говорят познати от години интелигенти. И той [Стефан] не беше толкова глупав, за да не разбере, че те малко позират пред него. П. Вежинов, ДВ, 57. Когато говореше и жестикулираше — Страшимиров позираше, обичаше да бъде център на внимание. Сб??СЕП, 79. Не че позирах или играех някаква роля от роман, както правят влюбените момчетии, но просто внимавах, защото тая връзка бе съвсем крехка и защото много ме бе страх, че може да се счупи. Б. Райнов, ДВ, 42. — Аз действително обичам работата си, намирам смисъл в нея. Ама може би ще речете — позира, какъв смисъл в това един млад човек да се откаже от мечтите си за сметка на съмнителната радост да продаваш дрехи на хората. Има! Крие се тъкмо в радостта. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 120.

Списък на думите по буква