ПОЗИТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗИТЍВ м. 1. Спец. Фотографска снимка, копие от негатив, която представя обектите в реалните им цветове за разлика от негатива. Противоп. негатив. Превръщането на негатива в позитив става съвсем лесно. Под него поставяме хартия намазана със светлочувствителен слой. Вл. Харалампиев, ПСС, 128. Позитивите предават светлинните стойности на обекта правилно (светлините — светли, а сенките — тъмни). П. Бърнев, П (превод), 9.

2. Езикозн. Положителна степен.

3. Прен. Книж. Положително качество на някого, нещо. Противоп. негатив. Позитивите му са повече от негативите.

— От лат. positivus 'положителен'.