ПОЗИТРОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗИТРО̀Н м. Физ. Елементарна частица с маса, равна на масата на електрона, и електрически заряд, равен по големина, но противоположен по знак на заряда на електрона. При превръщане на протон в неутрон се получава частица положително електричество, наречена позитрон. Н. Пенчев и др., КАХ, 6. При взаимодействие на елек‑

трон и позитрон се получава гама-лъчение. Н. Александров, ФНЛО, 289. Леките заредени частици електрони и позитрони .. при някои радиоактивни елементи могат да се отделят от ядрото като плюс или минус бета-лъчение. Е. Киркова, АМ, 24. Повече микрочастици имат свои антиподи — античастици. Напримир антипод на електрона е позитронът. НТМ, 1961, кн. 1, 26.

— От лат. posi(tivus) 'положителен' + гр. (_λεκ)τρον 'янтар'.