ПОЗИЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗИЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който се отнася до позиция (в 1, 11 и 12 знач.). Още на другия ден Свилен срещна дописника в една от позиционните землянки. П. Вежинов, ЗЧР, 136. Проснатите да съхнат дрехи подсказваха, че бойците бяха се възвърнали към спокойния позиционен живот. Ив. Мартинов, ДТ, 263. В шахмата сред най-рискованите, но и най-печеливши ходове е дамският гамбит. Добрият играч жертва най-силната си фигура, за да получи позиционно преимущество. Кап., 2006, бр. 12 [еа].
2. Езикозн. Който зависи, обуславя се от мястото или обкръжението на елемента. Съвременната позиционна ограниченост на изговора на меки съгласни в строежа на думите (само пред гласни, а със смислоразличителна функция само пред задни гласни) е също отдавна сложила се норма в нашия книжовен език. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. Позиционен вариант на фонемата. Позиционно редуване на звукове.
◊ Позиционна война. Воен. Начин на водене на военни действия, при който, поради равновесието на силите, подвижните форми на борба са малко, фронтът е непрекъснат и стабилен, а позициите са добре укрепени и развити в дълбочина. Към декември 1914 г. войната по целия Западен фронт стана позиционна. Ист. IХ и Х кл, 69. Той [инж. Шилдер] разработил и принципите за използването на ракетното оръжие при отбрана на крепост, при позиционна война и в морски боеве. Р. Радулов, ИГ, 69. Позиционен ефект. Биол. Явление, свързано с наследствеността, при което ефектът, получаван от даден ген, се обуславя от мястото му в хромозомата. Позиционна задача. Мат. Задача, свързана с разположението на геометрични обекти в пространството. Изображенията на пространствени фигури .. могат да бъдат използувани за решаване на позиционни задачи за построение в стереометрията. Матем., 1966, кн. 4, 20. Позиционна игра. Шахм. Игра, насочена към постепенно завоюване на по-добра позиция. Играта и на двамата [шахматисти] бе много солидна, позиционна и някои партии доскучаваха с бавното разгръщане на силите и опростените позиции, често завършващи реми. Д, 2004, бр. 247 [еа]. Позиционна изомерия. Хим. Структурна изомерия, която се дължи на разлики в положението на дадена група или атом спрямо въглеродната верига или пръстен. Въглеводородите проявяват главно верижна изомерия и позиционна изомерия — в зависимост от строежа на въглеводородната верига и от мястото на сложните връзки. Хим. ХI кл, 1965, 107. Позиционна система. Мат. Система за записване на числата, при която една и съща цифра има различна стойност в зависимост от мястото си в записа. В електронните сметачни машини за записване на числата най-често се използува двоичната позиционна система. Б. Сендов, МПЧУ, 25. Нулата като цифра е индикатор за празно място в позиционната бройна система. Кап., 2006, бр. 8 [еа].