ПОЗИЦИОННО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗИЦИО̀ННО. Нареч. от позиционен. В творчеството на римския поет Тибериан откриваме похват, който по-нататък през Възраждането обхваща цялата европейска лирика: мотиви, които в хода на творбата се появяват разделени от словесни и смислови интервали, се повтарят в нейния завършек смислово и позиционно сближени. Н. Георгиев, БНП [еа]. Що се отнася до краесловните ерове и до означаването на позиционно променените звучни и беззвучни съгласни, Каравелов следва установената вече традиция. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. Като състезател беше изключително упорит и прекрасно разиграваше ендшпилите. Играеше солидно позиционно. Д, 2004, бр. 241 [еа].