ПОЗНАВАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗНАВА̀ЕМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е достъпен за познанието, може да бъде опознат. — На сегашния етап от развитието на науката въпросът стои така: миналото е познаваемо, но невъзвратимо, настоящето е и познаваемо, и променимо. К. Топалов, СТ, 77. Търсят [хората] истините с ножа и чука — раздробяват ги, а след това не разбират, че парчето не е цялото, че то не е вече част от истината, защото е мъртво, че числото е покой, а истината, която то символизира, е познаваема само във вечното ѝ движение. Л. Дилов, НП, 176. Днес, когато интересът към знанието е така повишен, не е редно народът да няма четиво, което да го запознае с устройството на вселената .., което да го увери, че светът е познаваем. Г. Томалевски, АН, 5. Иван Петрович Павлов създава нова епоха в развитието на физиологията с учението си за висшата нервна дейност. Той доказа, че "душевната дейност" е познаваема. Анат. VIII кл, 6.