ПОЗНАВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗНАВА̀ЧКА ж. Жена познавач. Тази умна жена [Е. Каравелова], богата на личен опит и на мъдрост, тая познавачка на човешкото сърце не можа да се освободи от лошите си чувства към Яворов. М. Кремен, РЯ, 484. — Веднаж вие казахте, че съм сърцеведка и познавачка на хората. ВН, 1960, бр. 2610, 4. Самовилите са наричат често с името веди, което значи знайници, познавачки .. Те са верни знайници на съдбата на човека, която отгатват или сами нареждат като орисници или наречници. Б. Ангелов, ЛС, 40. Била уж голяма познавачка, но глухоняма, затова предсказвала със знаци, които другите жени превеждали. М. Дубарова, И [еа].