ПОЗНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗНА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Филос. Процес на представяне и възпроизвеждане на действителността в съзнанието на човека, свързан с узнаване на съществените черти и особености на обектите и явленията от действителността. Най-общата и проста класификация [на психичните процеси] се основава върху различаването на три тясно свързани помежду си страни на психичния живот: познание, чувство и воля. Псих. Х кл, 5. Познанието има за цел да разкрие свойствата и връзките на предметите и явленията. Лог. ХI кл, 3. На страниците на списание "Хиперион" се защищават закъснели философски и естетически възгледи и се признава интуицията като единствен път на познанието. Лит. ХI кл, 164. Пътят на познанието минава през сравненията. Р. Сугарев, СС, 82.
2. Само ед. Наука изобщо; знание. Изследовател на философски проблеми на матема‑
тиката и физиката, на биологията и кибернетиката — той [Т. Павлов] обхвана почти всички области на познанието. О, 1977, кн. 10, 2. Лекторът трябва да бъде истинска енциклопедия, за да задоволи всички тези разнообразни въпроси по всички области на човешкото познание и човешката практика. Г. Караславов, ПМ, 92. Нашето здравеопазване .. бързо тласна развитието на тоя раздел [ортопедията] от медицинското познание напред. ВН, 1958, бр. 2045, 4.
3. Обикн. мн. Съвкупност, сбор от сведения за факти в някоя или в много области на науката или живота, които са придобити в резултат на изучаване, опит или др. и са в определена степен системни; знание. Фани даде сто пезети на човека, който ги спаси, и се опита да приложи познанията си по испански език, като го разпита за друг, страничен път. Д. Димов, ОД, 88. Древните халдейци имали широки познания в областта на астрономията и математиката. Матем., 1968, кн. 6, 12. Философията се отдели от науката, когато постави въпроса: кое е онова познание за света и живота, което прави човека най-щастлив? Д. Илинова, ЧТЧ I (превод), 19. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. Д. Войников, КЦ, б. с.
◊ Теория на познанието. Филос. Дял от философията, който изучава изворите, възможностите и средствата на научното познание; гносеология. В материалистическата теория на познанието е прието усещането, възприятието и представата да се наричат сетивно познание. Лог. ХI кл, 3.