ПОЗОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗОВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; позова̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х и (остар. и диал.) позва̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св. 1. Непрех. Казвам, изговарям нещо с висок глас; извиквам. Когато откъм малката вратичка се зачуеше познатият звънлив глас и мило позоваваше: "Захарчо, я ела какво ще ти кажа!", учителят изведнъж трепваше. Й. Йовков, ВАХ, 21. Вратите и прозорците на къщата бяха отворени, ала вън нямаше никого. — Гино, Гино! — позова грубо Вешовски. — Ой! — тутакси се обади отвътре женски глас. Г. Райчев, Избр. съч. I, 168. Смътна тревога пролази в сърцето ми. Сякаш далеч-далеч, през векове и пространства, някой сънно бе позовал и чакаше отговор. К. Константинов, ПЗ, 142. Днес пролетните капки ще звънят / и някой непознат ще позове, / ще ме опари неговият пламък, / в душата ми

ще се строши ледът / като стъкло, ударено от камък. Ив. Мирчев, ГС, 26.

2. Прех. Остар., сега поет. Назовавам, виквам някого, обикн. по име, за да се обади, да отговори; извиквам, повиквам, призовавам. Вървях забързал по улицата, когато отсреща ме позова някой. Спрях се и погледнах. Пред мене стоеше напет военен. Г. Райчев, Избр. съч. I, 33. Като замятах мрежата в топлия следобед, нагазил до колена в реката, някой ме позова. И друг път ми се случваше водите да нашепват името ми. Ем. Станев, А, 117. Не е ли сянката му там във здрачината? / Тревожна, с бързи стъпки аз вървя, / обзема ме съблазън непозната / "Мицкевич!" плахо да го позова. Л. Даскалова, Ст, 70. При тези бях, кои с тъга голяма / над адский бряг минуват своите дни, / кога при мен жена яви се и позва ма. К. Величков, Ад (превод), 18.

3. Прех. Остар. и диал. Виквам устно, писмено или по друг начин някого да дойде, да се яви някъде за нещо; повиквам, извиквам, призовавам. — Стояне, стига си морил кончето елени да гониш, голям си вече, гледай момите, че може война да дойде — царят ще те позове, ще идете по далечни земи. Д. Яръмов, БП, 14. Отложиха събранието за другия ден, когато трябваше да позоват белязания, след това се разотидоха. Б. Априлов, КН, 5. Сама-самичка ли ще посрещам гостите? .. — Позови войниците от кулата — каза мъжът. — Царски хора са те, царски хора нека срещат. Ст. Загорчинов, ДП, 113. В Рим царуваше Максентий, който беше голем мучител и злодей, за което и не можеха да го търпат римлянете и позваха Константина: който дойде и победи Максентия. Хр. Павлович, Ц, 15. // Диал. Каня, поканвам някого за нещо или да присъства на нещо; виквам, извиквам, повиквам, призовавам. Кога йеднуж се заженила тица [птица] ярабица, она позвала сватове врабчетия. Нар. прик., СбНУ Х, 155. Марко пита коня дуралиа: / "Що е това из вити друмове?" / А коня си на Марко говори: / "Това си е бре Гина девокя, / дека иде тебе на сръдито, / че не си я на госке позвало". Нар. пес., СбНУ ХLIV, 5.

4. Прех. Остар. Призовавам, зова, апелирам някого към нещо, да направи нещо. Като виждаме, че ни принуждават със сила да уловим оръжието, ний позоваваме немския народ .. за защитата на честта и независимостта му. Лет., 1871, 210. Власт позовава търговци и други да помогнат на ония, кои са си изгубили ладии в рат. Бълг. д, СбПер. п II, 1875, бр. 10, 38. позовавам се, позова се I. Страд. от позовавам във 2-4 знач. II. Взаим. от позовавам във 2 знач. И колко устни казаха: "Ела...", / и колко влюбени очи се позоваха. О. Орлинов, П, 91.

ПОЗОВА̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; позова̀ се, ‑ѐш се, мин. св. ‑а̀х се, св., непрех. С предл. на. Назовавам, посочвам, цитирам някого, нещо, изхождам от някого, нещо, за да докажа някакво твърдение или да оправдая някакво действие; опирам се. Един член от дисциплинарния устав им [на военните] даваше право да не изпълняват заповедите на началника, когато те са противни на клетвата им към княза. Те решиха да се позоват на тоя член и да се възпротивят на Бонева. С. Радев, ССБ II, 72. Централният комитет на Левски в България според М. Димитров бил основан през 1869 г. В подкрепа на това си твърдение М. Димитров се позовава на известното писмо на Ив. Драсов от 15 май 1875 г. Ив. Унджиев, ВЛ, 150. Динов говореше спокойно и отмерено, като се позоваваше било на документи, било на показания на отделни лица. Ст. Марков, ДБ, 304. После [прокурорът] се позова на авторитетното и компетентно мнение на десетина германски .. и американски правници, за да даде най-точна дефиниция на понятието "престъпление" и "умисъл". Д. Калфов, Избр. разк., 55.