ПОЗОВАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗОВА̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от позовавам и от позовавам се; призоваване. "И все пак прекалено многото изливане на мастило не прилича ли на прекалено честото позоваване на боговете и не е ли също тъй противоестествено?" Зл. Златанов, ХС [еа].

ПОЗОВА̀ВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от позовавам се. Имах всички доказателства, че съм прекарал двайсет и четири часа в друго измерение, но тия доказателства бяха валидни само пред мен. Всяко позоваване на тях беше излишно и опасно. А. Наковски, БС, 195. В латинското издание на "Оптиката" от 1706 г. .. във връзка с критиката на концепцията за етера има позоваване на авторитета на гръцки и финикийски философи. Ив. Въжарова, ИН (превод), 293-294. В текстовете ще бъдат открити скрити позовавания на Бенямин и Бахтин, Маркс и Вебер, .. и др., които поради спецификата на есеистичната форма невинаги съм посочвал. Ив. Дичев, ГММ, 6.