ПОЗО̀РЕН

ПОЗО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който е свързан с позор, води до позор (в 1 знач.); срамен, безчестен. Поп Кън видя, че е изгубено сражението, но той не беше човек, който да се реши лесно на позорно бягство. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 135. Той знаеше от опит, че за да се получат пари, има два начина: или да се започне с умилкване, или направо и неумолимо да се иска .. Вторият начин бе по-малко позорен и Кольо избра него. Ем. Станев, ИК I и II, 102. Истинската причина за техните [на другарките на булката] сълзи е страхът им да не би само те да останат неомъжени и да доживеят позорната участ на стари моми. Св. Минков, РТК, 127-128.

2. Остар. Който е свързан с публично опозоряване, поругаване, заклеймяване на осъден. Военната музика свиреше позорния марш. Над Славя Попов се извършваше мрачната церемония за осъден военен. А. Страшимиров, Съч. I, 248. И дойде Даниел, окован във вериги, в позорна дреха, с кървава звезда на гърди: дреха на съблазнител. Н. Райнов, БЛ, 162. В съдилището, дето слизам / по стъпалата на нощта, / палач със сключена уста / навлича ми позорна риза. Л. Стоянов, Худ. С. I, 151. Изключват се от избирателните списъци: лицата, които са лишени от граждански и политически права по осъждание на телесно или позорно наказание. ПОУ, 5.

3. Остар. Опозорен, лишен от чест; безчестен. Аз те съветвам да не вземаш труд на себе си да браниш една позорна мома. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 90. Припознаванието на позорнийт и разпятийт Исуса Назарянин като техен Господар и Цар! — Това беше за множеството от юдеите една съблазън. ИХЦ (превод), 4.

Позорен стълб. В миналото — стълб, на който са били завързвани осъдени престъпници за публично поругание и опозоряване. Есмералда е преследвана от феодалното правосъдие, Квазимодо — изправен на позорния стълб пред площада. Н. Лилиев, Съч. III, 154. — Утре през деня напуснете този остров и заминете в изгнание за десет години. Не го ли сторите .. ще ви прикова на позорния стълб или най-малкото палачът ще извърши това по моя заповед. Т. Нейков, ЗДК (превод), 354.

? Приковавам / прикова (поставям / поставя, изправям / изправя) на позорния стълб някого или нещо. Книж. Публично заклеймявам, осъждам или порицавам някого или нещо. Ето че дойде денят, в който общественото възмущение доби възможност за организирана изява — събрание, на което нарушителят на спокойствието да бъде прикован на позорния стълб. Я. Антов, ЕМ, 237. Стремлението да се прикове на позорния стълб някое явление на живота, което възмущава нравственото чувство на художника, никога не е създавало крупно художествено произведение. Г. Бакалов, Избр. пр, 416.

Списък на думите по буква