ПОЗОРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗОРЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от позоря и от позоря се; опозоряване. — Няма да мълча! Не е необходимо да защитавам моята вяра. Тя е толкова прекрасна и извисена, че не се нуждае от слабите ми слова. Но тук стоят множество мюсюлмани, които спокойно търпят твоето позорене на исляма. Л. Спасов, КРВ (превод) [еа].