ПОЗО̀РИЩЕ

ПОЗО̀РИЩЕ1, мн. ‑а, ср. Остар. Място за публично изпълнение на телесни наказания или екзекуции на осъдени. Изведеният на позорището осъден трепери и всичко в него се напряга да посрещне болката и смъртта. Ем. Станев, А, 91. — И кръста ли да целуваме, стройниче? Старецът поклати глава. — Не подобава позорището Христово да се целува. Ст. Загорчинов, ДП, 459.

ПОЗО̀РИЩЕ

ПОЗО̀РИЩЕ2, мн. ‑а, ср. Остар. Книж. 1. Театър. — Позорище е сръбска дума и значи театър. Ив. Вазов, ИСМ, 48. Смирна има две позорища .., в кои се собират почтени мужие и търговци. СбНУ ХI, 630. Ре‑

шиха [гърците] да украсят мястото си с великолепни храмове, с позорища (театри) и общонародни празници и сборове. Г. Раковски, БВВ, 45-46.

2. Сцена. Светът е едно голямо позорище, на което хората играят комедия. У, 1871, бр. 14, 224. Обр. С весела надежда стъпваме ний на позорището на този живот. Ч, 1871, кн. 9, 266.

3. Драматично произведение, пиеса. Многострадална Геновева. Жалостно позорище на пет действия. П. Тодоров, МГ (превод), 1. Честност и сиромашество. (Побългарил П. И. Ст-в). Поучително позорище в едно действие и пет явления. У, 1870, бр. 1, 8.

4. Отделна, обособена част от пиеса; сцена, явление, картина. Лукреция Борджия .. Позорище I. (Млади господари, прекрасно облечени, ся разхождат по равнището с маските си в ръце). К. Величков, ЛБ (превод), 1-3. Многострадална Геновева .. Първо действие. Позорище I. П. Тодоров, МГ (превод), 1-3.

5. Зрелище, гледка. Тоя Цочо идеше пред всяка Коледа у дома да коли прасето .. Нашите детински сърца изпитваха някакво наслаждение даже от кървавото позорище. Ив. Вазов, ИСМ, 47-48. Те ся обгърнаха, цалуваха и това позорище трая няколко минути в тиха и безмълвна тишина. Ц. Гинчев, ДТ, 112. Кога видим богобоязливо момче и богобоязливо момиче, че се благоговейно разговарят, то е позорище възхитително. Г. Йошев, ЧБ (превод), 6.

6. Изглед, гледка. Там от високо чловек гляда пред себе почти целий град Тръново ..; великолепно позорище и деня, кога свети на него слънце, та освещава тоя куп от къщи. Й. Груев, СЦ (побълг.), 1. И у безмерността си подава океанът на погледа възвишено позорище на Божието величие и красота. Ч, 1871, кн. 9, 266.

— От сръб. позориште. — С. Врачански, Неделник, 1806.

Списък на думите по буква