ПОЗЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗЪ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; позъ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Зъзна малко, кратко време. Ние се разтъпкахме нагоре-надолу, постояхме прави, позъзнахме. Г. Караславов, Избр. съч. III, 73. Свети само в каютите бели, / по които през задух и дим / върху пода едва сме се сврели / и позъзваме още, и спим. Р. Ралин, Избр. тв I [еа].