ПОИЗБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗБЍВАМ, ‑аш, несв.; поизбѝя, ‑ѝеш, мин. св. поизбѝх, прич. мин. страд. поизбѝт, св., прех. Избивам1 малко, малцина. — Ще се промъкнем на север .. — А ако не успеете? — Ще поизбием малко сган, докато и нас избият. Д. Добревски, БКН, 159-160. — Много здраве, Гуре Комендире, / ако си ми госке изпратило, / я ги не съм вино напоило, / ама съм ги добро поизбило. Нар. пес., СбНУ ХI, 30. поизбивам се, поизбия се страд. и взаим.