ПОИЗБИКА̀ЛЯМ

ПОИЗБИКА̀ЛЯМ, ‑яш, несв.; поизбиколя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Диал. Избикалям, заобикалям2 малко; позаобикалям. Те поизбиколиха през поляната, върнаха се след туй към оградата и се прехвърлиха без труд през нея. Й. Йовков, ЖС, 95. Върна се назад и, пристъпяйки тежко и важно, поизбиколи, настани се на един стол на противоположната страна на трапезата, грабна една лъжица и бързо и лакомо засърба насипаната вече чорба. Чудомир, Избр. пр, 87. поизбикалям се, поизбиколя се страд., поизбикаля се, поизбиколи се безл. Най-важното е, че [мястото] е близо до Желюви и че може да се дойде и направо, и като се поизбиколи малко. Ст. Чилингиров, ПЖ, 104-106.

Списък на думите по буква