ПОИЗБЍСТРЯМ

ПОИЗБЍСТРЯМ, ‑яш, несв.; поизбѝстря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Избистрям нещо малко, леко. Изстрелът сякаш проясни малко мислите му [на Грашев], сякаш поизбистри света и му върна истинските очертания. Д. Фучеджиев, Р, 306. "По пътя, пише той в дневника си, аз си отпочинах, поизбистрих главата си и за много работи помислих." С. Радев, ССБ II [eа]. поизбистрям се, поизбистря се страд.

ПОИЗБЍСТРЯМ СЕ несв.; поизбѝстря се св., непрех. Избистрям се малко, леко. Прошумолява бърз, плах дъждец — и отминава. Небето се поизбистря. К. Константинов, П, 100. Очите му се бяха поизбистрили, погледът му бе станал по-спокоен и твърд. А. Гуляшки, Л, 44. Натежалата му глава малко се поизбистри, той с усилие разбута платнището, претърколи се и легна на дъските. Е. Кузманов, ЧДБ, 94. Ту се поизбистряха мислите ѝ, .., ту пак всичко се разбъркваше. Б. Болгар, Б, 44.

Списък на думите по буква