ПОИЗБЛЕДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗБЛЕДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизбледнѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизбледня̀х, прич. мин. св. деят. поизбледня̀л, ‑а, ‑о, мн. поизбледнѐли, св., непрех. Избледнявам малко, леко. Небето постепенно се изчистваше, .. поизбеляваше и поизбледняваше нежната синева и слънцето щедро изливаше своята топлина над успокоения свят. Д. Фучеджиев, Р, 6. Устните ѝ бяха поизбледнели и носът се беше поизтънил. Б. Болгар, ОП, 79. Кинев беше поизбледнял и поотслабнал, но си беше все такъв жилав и як. Г. Караславов, ОХ II, 462. Сутринта Мария не посмя да го [Иван] запита — интересът ѝ беше поизбледнял и всъщност не знаеше какво точно да пита. А. Наковски, МПП, 55.