ПОИЗБУТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗБУ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; поизбу̀там, ‑аш, св., прех. 1. Избутвам някого или нещо малко, леко. Коста поизбута другаря си, грабна останалите книги и на свой ред почна да чете заглавията. Д. Спространов, 163. По едно време Длъгников го [клисаря] поизбута и почна да отпява вместо него. Кр. Григоров, Р, 203. Игнат се беше изправил с дървения си крак срещу представителите на властта, поизбута ги към вратата. Кр. Велков, СБ, 90. Тя [Катерина] бе поизбутала завивката и ръцете ѝ лежаха отгоре като пречупени. Д. Талев, ЖС, 396.

2. Само несв. Избутвам някого или нещо от време на време малко, леко. поизбутвам се, поизбутам се страд.