ПОИЗБЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗБЪ̀РЗВАМ, ‑аш, несв.; поизбъ̀рзам, ‑аш, св., непрех. Избързвам малко. Магаренцето сплиташе тънките си крака и когато Тоню го смушваше по кълката с тънкия край на чомагата, то поизбързваше за минута. Г. Караславов, ОХ II, 311. Конете са доста постали и коларят от час на час ги шибва да поизбързат. Л. Стоянов, Х, 75. — Аз поизбързах със събитията, ще трябва да се върна няколко години назад. Сл. Македонски, ЕЗС, 47. поизбързва се, поизбърза се безл.