ПОИЗБЪРСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗБЪ̀РСВАМ, ‑аш, несв.; поизбъ̀рша, ‑еш, мин. св. поизбъ̀рсах, св., прех. 1. Избърсвам някого или нещо малко, леко. Кръвта ѝ [на сърничката] все струеше от хълбока. Отскубнах набързо мъх от канарата, поизбърсах раната. Д. Калфов, С, 7. Пред мостчето изскочи Стоянчо. Бащата се наведе, грабна момчето си, поизбърса нослето му и го целуна. Б. Несторов, АР, 236. Изгазих до пътеката доста трудно и един от лакеите ме поизбърса с носната си кърпа, защото бях безобразно изпоцапан. Т. Атанасова и др., ПГ (превод), 131. — Е, как са посевите ви? .. — Не му ли попречи на житцето вятърът? .. — Нищо му няма — отвърна оптимистично попът. — Е, поизбърса малко снега отгоре, ама няма да го уплаши. К. Калчев, ЖП, 84.

2. Само несв. Избърсвам някого или нещо от време на време малко, леко. Не оставяй книгите да потъват в прах, поизбърсвай ги. поизбърсвам се, поизбърша се страд., възвр. и взаим. Изми се набързо и се поизбърса, преди да излезе.