ПОИЗВЕТРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗВЕТРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизветрѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизветря̀х, прич. мин. св. деят. поизветря̀л, ‑а, ‑о, мн. поизветрѐли, св., непрех. 1. Изветрявам малко, леко. Забелязах, че тате го изби на шега, доби надежда. Като си мислеше колко пари ще прихване от месото, скръбта му [по вола] поизветря. Г. Краев, СК, 32.

2. Остар. и диал. Изветрявам се, проветрявам се малко; попроветрявам се. Когато пияното царство са успокоило, .. то архидяконът и градоначалникът отишле в градината да поизветреят и да довършат своят разговор. Л. Каравелов, Съч. V, 22. След 1-2 часа стоение вътре учениците да са разпущат за няколко минути, та да надишат отвън чист въздух, а училищната стая да поизветрее малко. У, 1871, бр. 12, 191.