ПОИЗВЕХТЯ̀Л

ПОИЗВЕХТЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. поизвехтѐли. Прич. мин. св. деят. от поизвехтея като прил. Малко, леко извехтял. Влязохме в просторния хол, гъсто нареден с доста поизвехтяла и изтъркана, но скъпа мебел. П. Незнакомов, СМ, 21. На гара Мездра във вагона се качи средно на бой момиче с гъсти черни коси и поизвехтял шлифер. Н. Каралиева, Н, 12. Поизвехтялата ѝ рокля беше възтясна в кръста и плътно се врязваше в бедрата. Ст. Марков, ДБ, 31. Без да подражавам на поизвехтелите теории на Маклуен, едва ли гледането на телевизия трябва да се превръща в основна дейност за подрастващите. Хр. Домозетов, ОР, 144.

Списък на думите по буква