ПОИЗВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗВЍКВАМ, ‑аш, несв.; поизвѝкам, ‑аш, св. 1. Прех. и непрех. Извиквам (в 1 и 2 знач.) малко, леко. Един [от пътниците] ми поизвика нещо сепнато — хеке, меке. Ал. Константинов, БГ, 5. Влиза полекичка, приближава се към Иванка, като че ненадейно го вижда и уплашено поизвиква. В. Друмев, И, 23.

2. Само несв. Прех. и непрех. Извиквам (в 1 и 2 знач.) от време на време малко, леко. Болният поизвикваше от болка и пак се унасяше.

3. Прех. Диал. Извиквам, повиквам, призовавам. Млади яничар се е уплашил, / та поизвика руса Драгана. Нар. пес., СбБрМ, 125. поизвиквам се, поизвикам се страд. поизвиква се, поизвика се безл.