ПОИЗГЛАДНЯ̀ВАМ

ПОИЗГЛАДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизгладнѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизгладня̀х, прич. мин. св. деят. поизгладня̀л, ‑а, ‑о, мн. поизгладнѐли, св., непрех. Изгладнявам1 малко, леко. Поизгладнели сме, едва въртим педалите. В. Робов, ПСВ, 73. — Как си? — Добре съм. А ти как си? — И аз съм добре. Поизморих се, поизгладнях из пътя. Ран Босилек ВП, 43. Наближава обедно време .. [копачките] са поуморени. Па са и поизгладнели. Т. Влайков, Пр. I, 28.

Списък на думите по буква