ПОИЗДИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗДЍГАМ, ‑аш, несв.; поиздѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поиздѝгнат, св., прех. 1. Издигам (в 1, 2, 6 и 11 знач.) някого или нещо малко, леко. — Познат си, силен си... Чрънат поиздигна глава. Не смяташе Вишановите думи за ласкателство — истина беше. А. Дончев, СВС, 143. Момчил се наведе и като го [Събо] прихвана за врата, леко го поиздигна. Ст. Загорчинов, ДП, 145. Нехайно усуканият колан бе поиздигнал на една страна вехтия ѝ [на Галунка], вече продран сукман. А. Страшимиров, А, 7. Той [дядо Кольо] поиздигна поглед къде съдията, та дано да може да прочете от лицето му и да разбере какво го пита. М. Георгиев, Избр. разк., 196.

2. Само несв. Издигам (в 1, 2, 6 и 11 знач.) някого или нещо от време на време малко, леко. Сегиз-тогиз тя си поиздигаше главата; изгледваше един по един петте гроба и пак се навежда. Ил. Блъсков, ЗК, 4.

3. Диал. Помагам на някого да възстанови малко здравето си; повдигам, поизлекувам. Чанко .. бил на легло. Церили го, отдалек хора викали, та го поиздигнали. А. Страшимиров, А, 561. поиздигам се, поиздигна се страд.

ПОИЗДЍГАМ СЕ несв.; поиздѝгна се св., непрех. 1. Издигам се (в 1, 2 и 3 знач.) малко, леко. Тежко и глухо бумтяха гръмотевици .. Облаците се поиздигнаха, дъждът шибаше побеснял сухата земя. П. Вежинов, НБК, 311. Слънцето се беше поиздигнало вече, от мъглата нямаше никаква диря. Г. Караславов, Тат., 165. Алената пребрадка със сърмените краища се поиздига. Под нея огрява чудно момино лице. Елин Пелин,

Съч. III, 94. Тя се подпря на лактите си и се поиздигна на възглавницата. Ив. Вазов, Съч. ХI, 95.

2. Прен. Заемам малко по-висок пост или придобивам малко по-високо обществено, социално или служебно положение. По едно време Интизапчето беше се поиздигнал край Георги Ганчовски .. Приказваше се дори, че при едни нови избори Ганчовски щял да го посочи за народен представител. Г. Караславов, Тат., 136.