ПОИЗДУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗДУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; поизду̀хам, ‑аш, св., прех. Издухвам нещо малко, леко. Той извади от пепелта десет гъби и като ги поиздуха, отдели пет от тях. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 319. — Бай Коста, я поиздухай малко дренките. Поотупай ги. Хр. Смирненски, Съч. III, 78. Поиздухах си носа. поиздухвам се, поиздухам се страд.

ПОИЗДУ̀ХВАМ СЕ несв.; поизду̀хам се св., непрех. Издухвам се, изсеквам се малко, леко; поизсеквам се. Поиздухай се, стига си подсмърчал.