ПОИЗКАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗКА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; поизкача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Изкачвам1 нещо малко, донякъде. Щом поизкачим стръмнината, ще спрем да си починем. поизкачвам се, поизкача се страд.
ПОИЗКА̀ЧВАМ СЕ несв.; поизкача̀ се св., непрех. Изкачвам се малко, донякъде. — Още като се поизкачи човек по баирите ви, разбира, че вашият път не е от най-леките. Л. Александрова, ИЕЩ, 267. Той се поизкачи малко и тогава видя пак огънчето наблизко .. През клоните ясно личаха човешките сенки, насядали край огъня. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 159. Те крачеха полека и се приближаваха къде върха на баира зад градския парк. Щом се поизкачиха, Х. .., съгледа господина, който идеше отгоре. В. Попович, Съч. [еа].