ПОИЗКАШЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗКА̀ШЛЯМ СЕ, ‑яш се, мин. св. ‑ях се, несв. и св.; поизка̀шля се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. 1. Изкашлям се малко, леко; покашлям се. Старият певец се поизкашля, плю в огнището и също се приготви да слуша. М. Смилова, ДСВ, 183. Отначало двамата се поизкашляха, после се изсмяха звънко, от душа. Н. Каралиева, Н, 88. Схванах и аз, че положението става с високо напрежение, та се поизкашлях сигнализиращо. Тарас, СГ, 60. Директорът се поизкашли за смелост и поде: — Но ние, г. Смрикаров, не идем за банката. Ст. Чилингиров, РК, 74.

2. Само несв. Изкашлям се от време на време малко, леко. Той гледа в една точка, сегиз-тогиз се поизкашля. Й. Йовков, ЖС, 21. След като попрегледа вестниците, той се поизкашляше и започваше да подвиква: Леце... Лецке ма! Д. Немиров, Д № 9, 23.