ПОИЗКЛАСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизклася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Изкласявам1 малко. — Да, тя [снахата] умря... наскоро след сина ми, а внучето... то беше в пеленки. Очувах го от малко, живо зрънце, и тъкмо бе поизкласило... Сл. Красински, БН, 10.