ПОИЗКРИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗКРИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизкривя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Изкривявам (в 1-3 и 5 знач.) нещо малко, леко. Когато гледаше с другото си око, имаше обичай да си поизкривява главата. Й. Йовков, ЖС, 177. — Сеитбата хлопа на вратите ни — поизкриви добродушното си лице Пасков, сякаш го ухапа муха. Д. Вълев, З, 276. Един търговец .. ни гледаше, поизкривил глава, и ни се присмиваше. Кр. Григоров, ОНУ, 92. Може би поизкривява истината с твърдението, че не е суетен. Кап., 2005, бр. 10 [еа]. поизкривявам се, поизкривя се страд.

ПОИЗКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; поизкривя̀ се св., непрех. Изкривявам се малко, леко. Оправи .. хамутя, който се беше поизкривил, посъбра по-накъсо и юздите. Й. Йовков, ЧКГ, 7-8. Опитах се да се засмея, но от това не излезе нищо. Само устните ми се поизкривиха малко. А. Гуляшки, ЗР, 136. — Не се мръщи, няма да те карам да се кръстиш и иконите да целуваш — додаде тя с укор в гласа, когато видя, че Момчиловото лице се някак поизкриви. Ст. Загорчинов, ДП, 474. Щом се роди детето, то непременно трябва бабата да разгледа добре сичкото му тяло .. Чтото се случва навремене, че главата в тежкото раждание се поизкривява малко. П. Р. Славейков, СК, 92.

◊ Поизкривявам си / поизкривя си душата (езика, устата). Разг. Казвам нещо, което не е съвсем вярно, умишлено излъгвам малко; поизлъгвам. Той [Медаров] малко поизкриви душата си, що се отнасяше да самотността, не обичаше да му пречат, когато работи, но за Марина това не се отнасяше. Д. Фучеджиев, Р, 167.