ПОИЗКЪ̀РПВАМ

ПОИЗКЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; поизкъ̀рпя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изкърпвам някого или нещо малко, отчасти. Той си беше останал вдовец, нямаше кой да му шета из къщи — само тя идеше сегиз-тогиз .. да го поизкърпи и изпере. А. Гуляшки, ЗР, 48. Дойде и денят на посрещането [на кмета]. Поизкърпиха [селяните] дрехите си, поизпариха се .. и от рано още се наредиха извън селото край царския път. Г. Караславов, Избр. съч. II, 357-358. А през цялото време Султана все си говореше .. — Защо сега нов софралък, като имаме софралък? Оня ден го прахме, ще го поизкърпим .. За ново секогаш е лесно. Д. Талев, ПК, 96-97. — Ще го [учителя] накараме да хвърли риба. Аз поизкърпих мрежата. Ст. Чилингиров, РК, 151. поизкърпвам се, поизкърпя се страд. и възвр.Ха сега да идем там горе на баира, има една изоставена къща. Да видим ще я харесаш ли .. Като се поизкърпи, ще влезе в работа. Д. Казасов, ВП, 22. Вземи да се поизкърпиш, чорапите ти са се изпокъсали.

Списък на думите по буква