ПОИЗЛИЗАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЛЍЗАМ, ‑аш, несв.; поизля̀за, поизлѐзеш, мин. св. поизля̀зох, поизлѐзе, пов. поизлѐз, поизлѐзте, прич. мин. св. деят. поизля̀зъл, ‑зла, ‑зло, мн. поизлѐзли, св., непрех. 1. Излизам (във 2, 3 и 7 знач.) за малко, за кратко време. — Добре — каза шофьорът ми, — ти остани, а аз ще поизляза с годеницата си да се поразходим. Кр. Белев, РСК, 23. Доктор К. открехна вратата и рече: — Можете да поизлезете малко на разходка. Преди обед. По слънце. Н. Стефанова, ОС, 52. — Да беше поизлязъл, тате. Я виж какво е време... Поразтъпчи се. О. Бояджиев, П, 148. Тя не можеше да гледа спокойно къщната си работа и все намираше причина да поизлиза до тия, до ония из селото. Елин Пелин, Съч. III, 117.

2. Излизам (в 4 знач.) малко, на късо разстояние. Цивилният мъж .. се поотпусна и поизлезе напред, защото разбра, че Пиронев няма никакво намерение да се съпротивлява. Г. Караславов, ОХ IV, 294. Гороломов най-после успя да поизлезе към опашката на множеството. Й. Йовков, ПГ, 156. поизлиза се, поизлезе се безл. — Ще ми се да ида някъде по-далече от София .. Може да се поизлезе с лека кола, но няма кола. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 353.