ПОИЗЛИНЯ̀ВАМ

ПОИЗЛИНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизлинѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизлиня̀х, прич. мин. св. деят. поизлиня̀л, ‑а, ‑о, мн. поизлинѐли, св., непрех. Излинявам малко, леко. Блузата ѝ беше поизлиняла от дългото носене. ● Обр. Поизлинял беше Дунавът, три години суша вземат силата и на такава голяма река. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 171.

Списък на думите по буква